« стих-10 »
وَلَئِنْ أَذَقْنَاهُ نَعْمَاء بَعْدَ ضَرَّاء مَسَّتْهُ لَيَقُولَنَّ ذَهَبَ السَّيِّئَاتُ عَنِّي إِنَّهُ لَفَرِحٌ فَخُورٌ
българската транслитерация: Уe лe ин eзaкнаху нa'маe бa'дe дaрраe мeссeтху лe йeкулeннe зeхeбeс сeййиату aнни, иннeху лe фeрихун фaхур(фaхурун).
И ако му дадем да вкуси благодат след немотия, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен.” Несъмнено той е безсрамен самохвалко.
