Юнус, Сура Юнус (Коран: Сура 10-Юнус)

Свещеният Коран » Сура Юнус

10/Юнус-1: Eлиф лам ра, тилкe аятул китабил хaким(хaкими)., 10/Юнус-2: E канe линнаси aджeбeн eн eухaйна ила рeджулин минхум eн eнзирин насe уe бeшшириллeзинe амeну eннe лeхум кaдeмe съдкън индe рaббихим, калeл кафирунe иннe хаза лe сахърун мубин(мубинун)., 10/Юнус-3: Иннe рaббeкумуллахуллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa фи ситтeти eйямин суммeстeуа aлeл aрши юдeббирул eмр(eмрe), ма мин шeфиин илла мин бa'ди изних(изнихи), заликумуллаху рaббукум фa'будух(фa'будуху), e фe ла тeзeккeрун(тeзeккeрунe).

Юнус, Сура Юнус (Коран: Сура 10-Юнус)

Бисмлляхир рахманир рахим.

10/Юнус-1: Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на мъдрата Книга.

10/Юнус-2: Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: “Увещавай хората и благовествай вярващите (които желаят да отдадат духовните си тела на Аллах в земния живот), че за тях има въздигнато (достойно) място при техния Господ!”. Неверниците рекоха: “Този е явен магьосник.”

10/Юнус-3: Несъмнено, Вашият Господ Аллах е Toзи, Който сътвори небесата и земята за шест дена и после се въздигна на Трона. Той управлява делата и без Неговото позволение никой не може да бъде застъпник. Това е Аллах, вашият Господ! И вече на Него бъдете раби! Все още няма ли да се поучите?

10/Юнус-4: При Него ще се завърнете всички и обещанието на Аллах е истинно (истинско). Той пръв сътворява (безподобно), а после онези които вярват и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) ще се върнат (ще бъдат върнати) при Него, за да бъдат наградени справедливо. А за неверниците има вряща вода, от която да пият и болезнено мъчение, заради тяхното неверие.

10/Юнус-5: Той е, Който стори слънцето светлина и луната сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи.

10/Юнус-6: Наистина в редуването (последователно) на нощта и деня и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения (доказателства) за народ притежаващ таква (който се бои да не изгуби благодатта на Аллах).

10/Юнус-7: И наистина те не желаят да Ни достигнат ( не желаят да отдадат духа си на Аллах, докато са още живи) и се задоволяват със земния живот, и намират успокоение в него, и към Нашите знамения са нехайни.

10/Юнус-8: Ето на тези мястото им е Огънят (Ада) заради онова, което са придобили.

10/Юнус-9: Които вярват и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) техният Господ ще ги напъти към Себе Си заради тяхната вяра. Те ще са в Градините на блаженството, сред които текат реки.

10/Юнус-10: Молитвата им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”, а краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!”

10/Юнус-11: И ако (Бог) Аллах избързваше със злината за хората, както те бързо искат добрината, вече щеше да им е приключен срокът. Но оставяме онези, които (в земния живот) не желаят да ни срещнат, в тяхната угнетеност да се лутат.

10/Юнус-12: И когато беда (бедствие) сполети (засегне) човек, той Ни зове легнал, седнал или прав. А щом снемем от него бедата му, ни отминава (обръща гръб), сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е сполетяла. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.

10/Юнус-13: И наистина погубихме поколенията преди вас във времето, когато угнетяваха. И техните пратеници дойдоха с ясни знаци (доказателства), а те не повярваха. Така въздаваме, наказваме престъпен (престъпващ) народ.

10/Юнус-14: После ви сторихме наместници на земята подир тях, за да видим как ще постъпвате.

10/Юнус-15: И когато с доказателства им бъдат четени (тълкувани) Нашите знамения, онези, които не вярват, че ще ни срещнат (достигнат), казват: “Донеси ни друг Коран или Го промени!” Кажи им: “Не мога нищо от душата си да сторя или да го променя. Аз следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се от мъчение в страшния Ден, ако се възпротивя на своя Господ.”

10/Юнус-16: Кажи: “Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и не бих ви дал знание за него (за Корана). Прекарах между вас цял един живот, преди него (преди да ми се разкрие знанието). Нима не проумявате?”

10/Юнус-17: И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Наистина престъпниците (нарушителите) никога не ще сполучат (се спасят).

10/Юнус-18: И служат на онова (на идоли) и на всичко друго, но не и на (Бог) Аллах, което нито им вреди, нито им помага и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима известявате Аллах за нещо, което е на небесата или на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

10/Юнус-19: А хората бяха само една общност, но се разделиха (разединиха). И ако нямаше предишно слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях за онова, за което са в разногласие.

10/Юнус-20: И казват: “Защо не му бе низпослано знамение (чудо, доказателство) от неговия Господ?” Тогава им кажи: “Неведомото принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас.”

10/Юнус-21: И щом дадем на хората да вкусят милост след беда, която ги е засегнала, ето ги - лукавстват (присмиват се) на Нашите знамения! Кажи им: “Аллах е бърз в промисъла. Нашите пратеници (ангели) непременно записват какво лукавствате (кроите , обмисляте).”

10/Юнус-22: Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби, които се носят с хората при попътен вятър и те му се радват връхлита ги бурен вятър и вълните ги заливат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему във вярата: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!”

10/Юнус-23: А щом ги избави, ето ги (тогава) сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Това е малката наслада на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили.

10/Юнус-24: Земният живот прилича (е в положение) на водата, която изливаме от небето и с нея по земята никнат растенията за препитание на хората и животните. Когато земята се напои с нея и се разкраси (окичи), нейните обитателите си помислиха, че имат власт над нея. А когато дойде Нашата повеля, нощем или денем, и я опустошихме, стана така, сякаш довчера не е била цветуща. Така поотделно разясняваме знаменията на мислещи хора.

10/Юнус-25: А Аллах призовава към отдаденост (на мястото за отдаване) и насочва, за когото пожелае ( да бъде от достигналите Неговия Лик), по пътя който води към Него.

10/Юнус-26: За тях е Най-прекрасното (отдаването на духа в земния живот на Аллах), дори и повече (да видят Лика на Аллах).Техните лица никога няма да са натъжени и за тях няма да има унижение. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно.

10/Юнус-27: А които са придобили злина - възмездието им е колкото злината и ще ги почерни унижение. Никой не ще ги защити от Аллах. Сякаш лицата им са покрити с късове от тъмна нощ. Те са обитателите на Огъня и там ще пребивават вечно.

10/Юнус-28: В Деня, когато ще ги съберем всички ще речем на онези, които съдружаваха: “Останете по местата си, вие и вашите съдружници!” И ще ги разделим, а съдружниците им ще кажат: “Вие не служехте само на нас!

10/Юнус-29: Достатъчен е Аллах за свидетел между нас и вас. И ние бяхме в неведение за вашата служба.

10/Юнус-30: Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, с което клеветяха.

10/Юнус-31: Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото и мъртвото от живото? И кой владее (управлява, създава) делото?” Тогава ще рекат: “Аллах!” Тогава кажи: “Няма ли все още да станете притежатели на таква (да пожелаете Аллах)?”

10/Юнус-32: Той е Аллах. При вашият Господ е истината. А какво друго има извън истината освен заблудата? И как се отклонявате (обръщате гръб на Истината и приемате заблудата)?

10/Юнус-33: Така се потвърди Словото на твоя Господ за онези, които са нечестивци. Наистина те не ще повярват.

10/Юнус-34: Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да начене творението, после да го повтори?” Кажи: “Аллах начева творението, после го повтаря. Как сте подлъгани!”

10/Юнус-35: Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да напътва към истината?” Кажи: “Аллах напътва към истината (към Себе си). И кой е по-достоен да бъде последван - който напътва към Него, или който не напътва, освен ако не е напътен към Него? Какво ви е, как така отсъждате?”

10/Юнус-36: И повечето от тях следват само догадки. Догадката с нищо не замества истината. Неизбежно Аллах знае техните дела.

10/Юнус-37: И този Коран не е откровение от друг, освен от Аллах. Той (Коранът) потвърждава онова, което е в ръцете им и подробно разяснява Писанието. Няма съмнение в него! Той (Коранът) е от Господа на световете.

10/Юнус-38: Или казват: “Той го е измислил.” Кажи: “ Ако говорите истината, тогава донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете, освен Аллах,!”

10/Юнус-39: Да, вземат за лъжа знанието, което не схващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване. Така го взеха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв е краят на угнетителите!

10/Юнус-40: Някои от тях вярват в него, а други (от тях) не вярват (в него). А твоят Господ най-добре знае сеещите развала.

10/Юнус-41: И ако те вземат за лъжец, кажи: “Моето дело е за мен, а вашето дело е за вас. Не сте отговорни за това, което върша, и аз не съм отговорен за това, което вие вършите.”

10/Юнус-42: Някои от тях се вслушват в теб, ала нима ти ще накараш глухите да чуят, ако не проумяват?

10/Юнус-43: И някои от тях гледат към теб, ала нима ще напътиш слепците, ако не съзират?

10/Юнус-44: Наистина Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами угнетяват душите си.

10/Юнус-45: В онзи Ден, Той (Аллах) ще ги събере (отново ще ги съживи), сякаш са останали (там) не повече от един час от деня. Те ще се познаят помежду си. Губят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах (сливането на духовното тяло в земния живот с Аллах). И не сe напътиха да отдадат духовните си тела.

10/Юнус-46: И да ти покажем част от онова което им обещахме, или да ти отнемем живота, (после) към Нас е тяхното завръщане. Свидетел е Аллах на онова, което вършат.

10/Юнус-47: За всяка общност има пратеник. И когато идваше пратеник, между тях се отсъждаше със справедливост, без да бъдат угнетявани.

10/Юнус-48: И казват: “Кога ще се сбъдне това обещание, ако говорите истината?”

10/Юнус-49: Кажи: “Нито мога да навредя, нито да си помогна, освен ако Аллах пожелае. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят.”

10/Юнус-50: Кажи: “Помислихте ли, ако Неговото мъчение дойде при вас нощем или денем? Какво искат престъпниците от Него да ускори?”

10/Юнус-51: Нима сега, когато се случи това ще повярвате в Него? А искахте да го ускорите.

10/Юнус-52: После ще се каже на угнетителите: “Вкусете вечното (постоянното) мъчение!” Нима ще ви се въздаде за друго освен за онова, което сте придобили?

10/Юнус-53: Ще искат да ги известиш дали това е истина. Кажи: “Да, кълна се в своя Господ, истина е то и не можете да го възпрете.”

10/Юнус-54: Несъмнено всяка душа, която угнетява, дори и да притежаваше всичко на земята, щеше да крие съжалението си и да жертва (да даде) всичко (от онова), когато види мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще бъдат угнетени.

10/Юнус-55: Да, на Аллах е всичко на небесата и на земята. И да, обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

10/Юнус-56: Той дава и отнема живота, и при Него ще бъдете върнати.

10/Юнус-57: О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в гърдите ви (изцеление на душевните болести), и напътствие, и милосърдие за вярващите.

10/Юнус-58: Кажи: “Нека вече да ликуват (да се радват) с благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие! То е по-добро от това, което трупат (земните блага).”

10/Юнус-59: Кажи: “Виждате ли какво препитание ви низпосла Аллах, а после сторихте от него (някои от тях) възбранено и (а други) позволено?” Кажи: “Аллах ли ви позволи или за Аллах измисляте?”.

10/Юнус-60: В съдния ден онези които измислят лъжа за Аллах, какво си въобразяват? Аллах е владетел на благодатта за хората, ала повечето от тях са непризнателни.

10/Юнус-61: С каквото и да се заемете, и да четете нещо от Корана, и каквато и работа да вършите, Ние сме свидетели над вас. Дори и най-дребните неща, както на земята, така и на небето, не остават скрити от твоя Господ, и няма нещо, малко или голямо, което да не в ясната книга.

10/Юнус-62: Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят.

10/Юнус-63: Те са вярващите (които пожелаха да достигнат Аллах в земния живот) и станаха притежатели на таква.

10/Юнус-64: За тях е радостната (щасливата) вест в земния и в отвъдния живот. Неизменни са Словата на Аллах. Ето това е великото спасение

10/Юнус-65: И да не те натъжават думите им! Мощта принадлежи изцяло на Аллах. Той е Всечуващ, Всезнаещ.

10/Юнус-66: Да, на Аллах са всички на небесата и всички на земята. И какво следват онези, които зоват (служат) на съдружници, вместо на Аллах? Следват единствено догадката и само предполагат (измислят лъжи).

10/Юнус-67: Той е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея и деня светъл, за да виждате. В това има знамения за чуващи (схващащи) хора.

10/Юнус-68: Рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатия. Негово е всичко на небесата и на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?

10/Юнус-69: Кажи: “Не ще сполучат (не ще се спасят) онези, които измислят лъжа за Аллах.”

10/Юнус-70: Има наслада (препитание) в земния живот. После към Нас е завръщането им. След това ще ги накараме да вкусят суровото мъчение заради тяхното неверие.

10/Юнус-71: И им прочети вестта за Нух (Ньой)! Той каза така на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежи моят престой (при вас) и моето споменаване (напомняне) за знаменията на Аллах, то на Аллах се уповавам (доверявам). Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете (направете) вашето дело, после да не ви натежат (делата ви). След това отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка!

10/Юнус-72: Ако случайно се обърнете, аз не търся отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм от отдадените.

10/Юнус-73: Ала те го отрекоха. После Ние спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и ги сторихме наследници, а онези, които взеха за лъжа Нашите знамения ги издавихме (във водата). Вече виж какъв е краят на предупредените!

10/Юнус-74: После подир него изпратихме при техните народи пратеници, които дойдоха при тях с ясни знаци (доводи). Тъй като преди това го бяха отрекли (бяха се напътили към Него, а после се отвърнаха), заради това (паднаха) и станаха неверници. Така запечатваме сърцата на престъпващите.

10/Юнус-75: После изпратихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, но се възгордяха и стана престъпващ народ.

10/Юнус-76: И когато дойде при тях истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.”

10/Юнус-77: Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима това е магия? Не ще сполучат магьосниците.”

10/Юнус-78: Казаха: “Нима дойдохте при нас, за да ни отлъчите от онова, с което заварихме предците си, и да имате величие (власт, надменност) по земята? Ние не ще повярваме на вас двамата.”

10/Юнус-79: И каза Фараонът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!”

10/Юнус-80: И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Хвърлете, каквото ще хвърляте!”

10/Юнус-81: И когато хвърлиха, Муса каза: “Това, което вие донесохте е магия, но Аллах ще я провали.” Аллах никога не помага в делата на сеещите развала.

10/Юнус-82: И ще утвърди Аллах истината , дори престъпниците да възненавиждат (не искат) това.

10/Юнус-83: Но поради страх от мъчение от страна на Фараона и знатните му хора, на Муса не повярваха други, освен малцина (младежи) от неговия народ. Наистина Фараонът бе надменен (тиранин) на земята и бе от престъпващите.

10/Юнус-84: И Муса каза така: “О, народе мой, ако сте от вярващите (които желаят да достигнат Аллах в земния живот) и сте отдадени, то тогава на Него (на Аллах) се уповавайте”.

10/Юнус-85: И тогава казаха: “На Аллах се уповаваме. Господи наш, не сторвай от нас изкушение за угнетяващите хора!

10/Юнус-86: И спаси ни със Своето милосърдие от невярващите хора!”

10/Юнус-87: И повелихме на Муса и брат му: “Направете домове за своя народ в Египет и сторете домовете си места за поклонение, и отслужвайте молитвата и благовествай вярващите (онези, които желаят Аллах)!”

10/Юнус-88: И каза Муса: “Господи наш, Ти даде на Фараона и на знатните му хора украса и имоти в земния живот. Господи, да ги отклонят те (земните блага) от Твоя път! Господи, заличи имотите им и вкорави сърцата им. Те не ще да повярват, докато не видят болезненото мъчение!”

10/Юнус-89: Рече (Аллах): “Откликна се на вашата молитва (приета е). Вече и двамата с вяра се обърнете (продължавайте да ги зовете към Аллах) и не следвайте пътя на онези, които не знаят и са отдалечени от Мен!”

10/Юнус-90: И проведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, (фараона) каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!”

10/Юнус-91: Сега ли (желаеш да се отдадеш)? А преди ти се възпротиви и бе от сеещите развала

10/Юнус-92: Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш доказателство (знамение, поука) за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения.

10/Юнус-93: И настанихме синовете на Исраил в обител на правдата, и им дадохме (чисто) препитание от благините. И не изпаднаха в разногласие, докато при тях дойде знанието. В Деня на часа твоят Господ ще отсъди помежду им за онова, по което паднаха в разногласие (неразбирателство).

10/Юнус-94: И ако се съмняваш в онова, което ти низпослахме, питай онези, които четоха от Писанието преди теб! Наистина на теб дойде истината от твоя Господ. И не бъди от съмняващите се!

10/Юнус-95: И не бъди от онези, които вземат за лъжа знаменията на Аллах, за да не бъдеш от губещите!

10/Юнус-96: Онези, спрямо които се потвърди словото на твоя Господ, не ще повярват,

10/Юнус-97: Дори при тях да дойдат всички знамения, докато не видят болезненото мъчение (не ще да повярват).

10/Юнус-98: И след това де да беше повярвала една страна, и тяхната вяра (на населението на тази страна) да им бе донесла полза, не ставаше ли? Едва след като повярваха снехме от народа на Юнус позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до определено време.

10/Юнус-99: И ако твоят Господ пожелаеше, всички на земята до един щяха да повярват. Нима ти ще принудиш хората да повярват?

10/Юнус-100: Без позволението на Аллах никоя душа не ще повярва. Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават.

10/Юнус-101: Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията (доказателствата) и предупрежденията не ще помогнат на хората които не Го желаят с вяра.

10/Юнус-102: Нима очакват дни, различни от тези на отминалите преди тях? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”

10/Юнус-103: После спасяваме Нашите пратеници и онези, които с вяра желаят Аллах. Така Наш дълг е да ги спасяваме.

10/Юнус-104: Кажи: “О, хора, ако се съмнявате в моята вяра, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви отнема живота. И ми бе повелено да съм от правоверните.”

10/Юнус-105: И обърни лице към вярата като ханиф (правоверен), и никога не бъди от съдружаващите!

10/Юнус-106: И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.

10/Юнус-107: И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска доброто, никой не ще отклони Неговата благодат. Настина Той дарява с нея, когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващ, Милосърден.

10/Юнус-108: Кажи: “О, хора, вече дойде при вас истината от вашия Господ. И който се е напътил към Него, единствено за собствената си душа се е напътил, а който се е заблудил (който е останал в заблуда), само в свой ущърб (на своя отговорност) остава. И аз не съм над вас покровител.”