« стих-98 »
فَلَوْلاَ كَانَتْ قَرْيَةٌ آمَنَتْ فَنَفَعَهَا إِيمَانُهَا إِلاَّ قَوْمَ يُونُسَ لَمَّآ آمَنُواْ كَشَفْنَا عَنْهُمْ عَذَابَ الخِزْيِ فِي الْحَيَاةَ الدُّنْيَا وَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَى حِينٍ
българската транслитерация: Фe лeу ла канeт кaрйeтун амeнeт фe нeфeaха имануха, илла кaумe юнус(юнусe), лeмма амeну кeшeфна aнхум aзабeл хъзйи фил хaятид дуня уe мeттa’нахум ила хин(хинин).
И след това де да беше повярвала една страна, и тяхната вяра (на населението на тази страна) да им бе донесла полза, не ставаше ли? Едва след като повярваха снехме от народа на Юнус позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до определено време.
