« стих-54 »
وَلَوْ أَنَّ لِكُلِّ نَفْسٍ ظَلَمَتْ مَا فِي الأَرْضِ لاَفْتَدَتْ بِهِ وَأَسَرُّواْ النَّدَامَةَ لَمَّا رَأَوُاْ الْعَذَابَ وَقُضِيَ بَيْنَهُم بِالْقِسْطِ وَهُمْ لاَ يُظْلَمُونَ
българската транслитерация: Уe лeу eннe ли кулли нeфсин зaлeмeт ма фил aрдъ лeфтeдeт бих(бихи), уe eсeррун нeдамeтe лeмма рeeуул aзаб(aзабe), уe кудъйe бeйнeхум бил къстъ уe хум ла юзлeмун(юзлeмунe).
Несъмнено всяка душа, която угнетява, дори и да притежаваше всичко на земята, щеше да крие съжалението си и да жертва (да даде) всичко (от онова), когато види мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще бъдат угнетени.
