« стих-49 »
قُل لاَّ أَمْلِكُ لِنَفْسِي ضَرًّا وَلاَ نَفْعًا إِلاَّ مَا شَاء اللّهُ لِكُلِّ أُمَّةٍ أَجَلٌ إِذَا جَاء أَجَلُهُمْ فَلاَ يَسْتَأْخِرُونَ سَاعَةً وَلاَ يَسْتَقْدِمُونَ
българската транслитерация: Кул ла eмлику ли нeфси дaррaн уe ла нeф'aн илла ма шаaллах(шаaллаху), ли кулли уммeтин eджeл(eджeлун), иза джаe eджeлухум фe ла йeстe'хърунe саaтeн уe ла йeстaкдимун(йeстaкдимунe).
Кажи: “Нито мога да навредя, нито да си помогна, освен ако Аллах пожелае. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят.”
