« стих-24 »
إِنَّمَا مَثَلُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا كَمَاء أَنزَلْنَاهُ مِنَ السَّمَاء فَاخْتَلَطَ بِهِ نَبَاتُ الأَرْضِ مِمَّا يَأْكُلُ النَّاسُ وَالأَنْعَامُ حَتَّىَ إِذَا أَخَذَتِ الأَرْضُ زُخْرُفَهَا وَازَّيَّنَتْ وَظَنَّ أَهْلُهَا أَنَّهُمْ قَادِرُونَ عَلَيْهَآ أَتَاهَا أَمْرُنَا لَيْلاً أَوْ نَهَارًا فَجَعَلْنَاهَا حَصِيدًا كَأَن لَّمْ تَغْنَ بِالأَمْسِ كَذَلِكَ نُفَصِّلُ الآيَاتِ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ
българската транслитерация: Иннeма мeсeлул хaятид дуня кe маин eнзeлнаху минeс сeмаи фaхтeлeтa бихи нeбатул aрдъ мимма йe'кулун насу уeл eн'ам(eн'аму), хaтта иза eхaзeтил aрду зухруфeха уeззeййeнeт уe зaннe eхлуха eннeхум кадирунe aлeйха eтаха eмруна лeйлeн eу нeхарeн фe джeaлнаха хaсидeн кe eн лeм тaгнe бил eмс(eмси), кeзаликe нуфaссилул аяти ли кaумин йeтeфeккeрун(йeтeфeккeрунe).
Земният живот прилича (е в положение) на водата, която изливаме от небето и с нея по земята никнат растенията за препитание на хората и животните. Когато земята се напои с нея и се разкраси (окичи), нейните обитателите си помислиха, че имат власт над нея. А когато дойде Нашата повеля, нощем или денем, и я опустошихме, стана така, сякаш довчера не е била цветуща. Така поотделно разясняваме знаменията на мислещи хора.
