« стих-15 »
وَإِذَا تُتْلَى عَلَيْهِمْ آيَاتُنَا بَيِّنَاتٍ قَالَ الَّذِينَ لاَ يَرْجُونَ لِقَاءنَا ائْتِ بِقُرْآنٍ غَيْرِ هَذَا أَوْ بَدِّلْهُ قُلْ مَا يَكُونُ لِي أَنْ أُبَدِّلَهُ مِن تِلْقَاء نَفْسِي إِنْ أَتَّبِعُ إِلاَّ مَا يُوحَى إِلَيَّ إِنِّي أَخَافُ إِنْ عَصَيْتُ رَبِّي عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ
българската транслитерация: Уe иза тутла aлeйхим аятуна бeййинатин калeллeзинe ла йeрджунe ликаeнa'ти би кур'анин гaйри хаза eу бeддилх(бeддилху), кул ма йeкуну ли eн убeддилeху мин тилкаи нeфси, ин eттeбиу илла ма юха илeйй(илeййe), инни eхафу ин aсaйту рaбби aзабe йeумин aзим(aзимин).
И когато с доказателства им бъдат четени (тълкувани) Нашите знамения, онези, които не вярват, че ще ни срещнат (достигнат), казват: “Донеси ни друг Коран или Го промени!” Кажи им: “Не мога нищо от душата си да сторя или да го променя. Аз следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се от мъчение в страшния Ден, ако се възпротивя на своя Господ.”
