« стих-100 »
وَمَا كَانَ لِنَفْسٍ أَن تُؤْمِنَ إِلاَّ بِإِذْنِ اللّهِ وَيَجْعَلُ الرِّجْسَ عَلَى الَّذِينَ لاَ يَعْقِلُونَ
българската транслитерация: Уe ма канe ли нeфсин eн ту’минe илла би изниллах(изниллахи), уe йeдж’aлур риджсe aлeллeзинe ла я’кълун(я’кълунe).
Без позволението на Аллах никоя душа не ще повярва. Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават.
