7/ал-Араф-171: И когато въздигнахме Планината над тях, сякаш бе облак, и помислиха, че ще падне отгоре им. “Придържайте се твърдо към онова, което е вътре (заповяданото и забраненото), което ви дадохме и помнете (изпълнявайте) какво има в него, за да станете притежатели на таква (за да бъде благодатта на Аллах върху вас)!”
7/ал-Араф-172: За да не кажете в Големия (съдния) Ден: “Бяхме нехайни (не знаехме) за това!” Твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: (Каза Аллах) “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, (Ти Си нашият Господ), свидетели сме”.
7/ал-Араф-173: Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха”?
7/ал-Араф-174: Така им разясняваме знаменията Ни, за да се завърнат, обърнат към (Аллах).
7/ал-Араф-175: И прочети (разкажи) им вестта за онзи, когото дарихме с Нашите знамения, а после той се отвърна от тях (от знаменията). И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от загубените (побеснелите).
7/ал-Араф-176: А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях (с Нашите знамения). Ала той се привърза към земните блага и последва страстите на душата си. Подир това той заприлича на куче, което и да се грижиш за него, и да го изоставиш (на произвола му) слабее. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай тази притча, за да премислят!
7/ал-Араф-177: Колко лош пример са хората, които взимат за лъжа Нашите знамения и угнетяват душите си!
7/ал-Араф-178: Когото Аллах напъти към Себе си (за да Го срещне), тогава той е от достигналите Го, а когото остави в заблуда, ето тези са губещите (погубилите душите си).
