7/ал-Араф-138: И преведохме синовете на Израил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи ни божество, както те си имат божества!” (Муса) каза: “Наистина сте хора невежи.
7/ал-Араф-139: За тези е погубено онова (вярата), което имат и е напразно онова, което вършат.”
7/ал-Араф-140: Каза: “Нима друг освен Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той пред народите?”
7/ал-Араф-141: И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиха най-лошото наказание - избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. В това имаше за вас голямо изпитание от вашия Господ.
7/ал-Араф-142: И определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме с още десет. И се изпълни времето, определено от неговия Господ, за четиридесет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй, и не следвай пътя на рушащите!”
7/ал-Араф-143: И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш (с очите на физическото си тяло), ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.”
