7/ал-Араф-123: И каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но ще разберете скоро!
7/ал-Араф-124: Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”
7/ал-Араф-125: Казаха: “Ние се обърнахме (завърнахме) към нашия Господ.
7/ал-Араф-126: Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени (духа, физическото тяло, душата (плътта) и волята) на Теб!”
7/ал-Араф-127: А знатните от народа на Фараона казаха: “Нима ще оставиш Муса и народа му да сеят развала по земята и да изоставят теб и твоите богове?” Каза (Фараонът): “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им (живи). И наистина ние сме техни господари (имаме сила над тях).”
7/ал-Араф-128: Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах с търпение! Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а краят принадлежи на богобоязливите (притежателите на таква).”
7/ал-Араф-129: Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Муса (Моисей) каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници (на тяхното място) на земята, за да види как ще постъпите.”
7/ал-Араф-130: И наказахме хората на Фараона с години на суша и с недоимък от плодове, за да се поучат.
