7/ал-Араф-12: Рече (Аллах): “Когато ти повелих (да се поклониш) какво ти попречи да го направиш?” Рече (Иблис): “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от пръст (глина).”
7/ал-Араф-13: Рече (Аллах): “Тогава слез от там! Не ти подобава да се възгордяваш тук. Веднага излизай! Неизбежно ти си от унизените”.
7/ал-Араф-14: Рече (дяволът): “Дай ми отсрочка (време) до Деня, когато ще бъдем възкресени!”
7/ал-Араф-16: Рече (дяволът): “За това, че Ти ме разгневи, ще седна на пътя, който води към Теб и ще ги дебна (за да ги отклоня от него).
7/ал-Араф-17: После непременно ще ги нападам (от всички страни): отпред, отзад, отдясно и отляво, и ще видиш, че повечето не ще са неблагодарни”.
7/ал-Араф-18: Рече (Аллах): “Излез от там порицан и прокуден! А който измежду тях те последва - Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.
7/ал-Араф-19: А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители”!
7/ал-Араф-20: Но им подшушна сатаната (на двамата), за да им се видят срамните места, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви забрани това дърво, за да не станете ангели или да не останете (там) вечно.”
7/ал-Араф-21: И им се закле: “Наистина за вас аз съм от доброжелателните”.
7/ал-Араф-22: И по тоя начин той ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото (от плодовете), показаха им се срамните места и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних (забраних) това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг”?
