6/ал-Анам-53: Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да (не) кажат: “Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства?” Аллах най-добре знае признателните, нали?
6/ал-Анам-54: И когато при теб дойдат вярващите в Нашите знамения, кажи: “Мир вам! Вашият Господ отреди за Себе Си милостта, така че за онзи от вас, който е сторил зло в неведение, а после се разкае (пред учителя си) и се пречисти (изчисти пороците на душата си), в такъв случай, несъмнено, Той (Аллах) е Опрощаващ, Милосърден.”
6/ал-Анам-55: Така, поотделно, разясняваме знаменията, за да проличи така пътят на престъпниците.
6/ал-Анам-56: Кажи им: “Забранено ми е да бъда раб на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” Кажи им: “Не ще последвам вашите страсти (желанията на вашите души), иначе (ако последвам), ще съм се заблудил и няма да съм от достигналите Лика на Господ.”
6/ал-Анам-57: Кажи им: “Несъмнено аз имам (следвам) ясен знак от своя Господ, а вие Го взехте за лъжа. И не е у мен това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата. Той е Най-добрият съдник.”
6/ал-Анам-58: Кажи им: “Ако беше у мен, наистина, това, за което бързате, вече щеше да е приключено делото между мен и вас. Аллах най-добре знае угнетителите.”
6/ал-Анам-59: У Него са ключовете на неведомото. Не го знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и в тъмнините на земята няма нито едно зрънце, било мокро или сухо, без да е записано в ясна книга.
