6/ал-Анам-19: “Кое нещо е най-велико като свидетел?” Кажи им: “Аллах е свидетел между мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. Нима наистина свидетелствате, че заедно с Аллах има и други богове?” Кажи им : “Аз не свидетелствам.” “Единственият Бог е Той и съм невинен за това, с което съдружавате.”
6/ал-Анам-20: Онези, на които дадохме Писанието, го познават, както познават синовете си. Онези, които, не повярваха погубиха душите си.
6/ал-Анам-21: Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат (спасят) угнетителите.
6/ал-Анам-22: Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?”
6/ал-Анам-23: После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах, - нашия Господ, не бяхме съдружаващи!”
6/ал-Анам-24: Виж, как лъжат против себе си и от тях изчезна (се отдалечи) онова, което са измисляли!
6/ал-Анам-25: И на онези от тях, които те слушат сложихме преграда върху сърцата им, за да не го разбират, а в ушите им има тежест (глухота). И дори да видят всички знамения, не ще повярват в тях. И когато идват при теб те спорят с теб (борят се срещу теб). Неверниците казват: “Това са само легенди на предците.”
6/ал-Анам-26: И те възпират (възпрепятстват) от него (от отдаването на духовното тяло на Аллах), и те самите стоят далеч (се отвръщат) от него (от отдаването на духовното тяло на Аллах). Те погубват само себе си, ала не се усещат (не осъзнават).
6/ал-Анам-27: И ако бе ги видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “Де да можехме да бъдем върнати назад, нямаше да взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и щяхме да сме от вярващите!”
