3/ал-Имран-166: Онова, което ви порази в деня, когато двете групи се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той вярващите.
3/ал-Имран-167: И за да отличи кои са лицемерите. И им се рече: “Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Те рекоха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. И Аллах най-добре знае какво таят.
3/ал-Имран-168: На онези, които рекоха за своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи им: “Тогава отблъснете смъртта от Себе си, ако говорите истината!”
3/ал-Имран-169: И не смятайте за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, те са живи! При своя Господ те се препитават.
3/ал-Имран-170: Ликуват с онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които (ще ги последват), но все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят.
3/ал-Имран-171: Радват се на обилие и благодат от Аллах. И искат да благовестят вярващите, че при Аллах не се губи наградата им.
3/ал-Имран-172: Те са онези (вярващите), които откликнаха на Аллах и на Пратеника, дори и след като бяха ранени. За онези от тях, които се усъвършенстваха (до такава степен, че изпълняваха всички заповеди на Аллах , без изключение) и достигнаха до най-висшата степен на таква, има най-голямо въжнаграждение.
3/ал-Имран-173: За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, тяхната вяра се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”
