3/ал-Имран-154: После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обвзела една група от вас, а (друга) група тревога изпълни душите им. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи им: “Делото принадлежи изцяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи им: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите (смъртни) ложета. (Това бе), за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви (и да ви избави)”. И Аллах знае съкровеното в сърцата.”
3/ал-Имран-155: Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете групи, тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Но Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг.
3/ал-Имран-156: О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха за своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” И стори Аллах това за огорчение на сърцата им. Аллах дава и отнема живота. И Аллах съзира най-добре вашите дела.
3/ал-Имран-157: И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, неизбежно има опрощение и милост от Аллах и тя е по-добро от онова, което трупат.
