3/ал-Имран-62: Това за (Исус) е истинната вест. Няма друг Бог освен Аллах. И Аллах е Всемогъщия, Премъдрия.
3/ал-Имран-63: А отвърнат ли се, Аллах знае най-добре сеещите развала.
3/ал-Имран-64: Кажи им: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас, да не служим на друг, освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме от мюсюлманите (отдадените)!”
3/ал-Имран-65: О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим (Авраам)? Тората и Евангелието не бяха низпослани преди него (след него бяха низпослани). Нима не проумявате още?
3/ал-Имран-66: Ето, вие сте такива, спорихте за онова, за което нямате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? И Аллах знае, вие не знаете.
3/ал-Имран-67: Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин – ханиф (вярващ в един Бог–Аллах, вярващ в отдаването на духа в земния живот на Аллах и отдаден – осъществил духовно сливане и отдаване на Аллах, както е повелено, в земния живот) и той не бе от съдружаващите.
3/ал-Имран-68: Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк (Мухаммед с.а.в) и тези, които повярваха (пожелаха в земния живот да достигнат Аллах). И Аллах е Покровителят на вярващите.
3/ал-Имран-69: Една група от хората на Писанието поискаха да ви заблудят. Ала не ще заблудят никого, освен себе си, но не осъзнават това.
3/ал-Имран-70: О, хора на Писанието, защо, след като сте свидетели, отричате знаменията на Аллах?
