68/ал-Калем-17: Пратихме им бедствие така, както бяхме пратили бедствие на стопаните на градината, когато се заклеха (тайно без да видят нуждаещите се) да я оберат на сутринта.
68/ал-Калем-19: И споходи бедствие (реколтата в градината им) от твоя Господ, докато спяха.
68/ал-Калем-25: И тръгнаха в зори с твърдо намерение (да отблъснат бедните).
68/ал-Калем-26: И когато видяха (положението в градината), рекоха: “Наистина ние сме се заблудили”.
68/ал-Калем-28: Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах, че без да прославяте Аллах няма да стане”?
68/ал-Калем-29: И рекоха: “Слава на нашия Господ! Наистина ние бяхме угнетители”.
68/ал-Калем-31: И рекоха: “О, горко ни, наистина ние станахме от престъпващите.”
68/ал-Калем-32: Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. И ние умоляваме нашия Господ.
68/ал-Калем-33: Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, само да знаеха.
68/ал-Калем-34: Докато за притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах) при техния Господ е Градината на блаженството Наим (в Рая).
68/ал-Калем-35: Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците (нима са равни)?
68/ал-Калем-39: Или имате обещание от Нас до Големия ден, че каквото отсъждате, то несъмнено е ваше?
68/ал-Калем-41: Или имат съдружници? Тогава да доведат своите съдружници, ако говорят истината.
68/ал-Калем-42: И в Деня, когато ще се разкрият истините, ще бъдат приканени да се поклонят, ала не ще могат.
68/ал-Калем-43: С уплашени очи, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.
