40/ал-Мумин-26: И рече Фараонът: “Оставете ме да убия Муса (Моисей) и нека зове той своя Господ! Страхувам се да не промени вашата вяра или да не донесе развала по земята.”
40/ал-Мумин-27: И рече Муса (Моисей): “Опазил ме моят Господ, който е и вашият Господ от всеки горделивец, който не вярва в Деня на равносметката.”
40/ал-Мумин-28: И един вярващ мъж от рода на Фараона, който скриваше своята вяра, каза: “Нима ще убиете човек, защото казва: “Моят Господ е Аллах”, и при това дошъл с ясни знаци (доказателства) от Господа? Ако е лъжец, в негов ущърб е лъжата му. Но ако казва истината, ще ви сполети нещо от онова, с което ви заплашва. И наистина Аллах не напътва към Себе Си, никой от престъпващите и измамниците.
40/ал-Мумин-29: (И каза човекът): „О, народе мой, днес властта е във ваши ръце, господствате по земята, но кой ще ви защити от наказанието на Аллах, ако то ни връхлети?” Рече Фараонът: “Аз ви показвам само каквото виждам. И неще ви насочвам, освен пътя водещ към усъвършенстване.”
40/ал-Мумин-30: И рече вярващият човек: “О, народе мой, страхувам се за вас (да не ви сполети) от ден като деня на мъчението (деня на на разделените на общности).
40/ал-Мумин-31: Както се случи с народа на Нух (Ной) и адитите, и самудяните, и онези след тях. И Аллах не желае гнет за рабите си.
40/ал-Мумин-32: О, народе мой, страхувам се за вас от Деня на призива (деня на страшния съд).
40/ал-Мумин-33: Деня, в който ще обърнете гръб в бягство и за вас не ще има защитник от Аллах. А когото Аллах остави в заблуда, за него няма вече напътстващ.”
