38/Сад-27: И небето и земята, и всичко между тях не го сътворихме напразно. Това е мисълта само на отричащите. И горко на отричащите за положението им в Огъня.
38/Сад-28: Нима ще сторим онези, които вярват (желаят да достигнат, срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душата си), да са като сеещите развала по земята, или притежателите на таква (богобоязън)(които се боят да не изгубят милостта на Аллах) да са като отричащите повелите на Аллах и вършещите грехове?
38/Сад-29: Тази благословена Книга я низпослахме на теб, за да се поучават от нейните знамения и улул елбап (притежателите на тайните) да я тълкуват (поясняват).
38/Сад-30: И дарихме Дауд (Давид) със син Сюлейман (Соломон). Какъв прекрасен раб! И наистина Той се бе отдал на Нас.
38/Сад-31: Една вечер му бяха дадени готови да побегнат коне от добра порода.
38/Сад-32: И рече той: “И наистина аз (ги) обичам с любов, идваща от споменаването (прославянето) на моя Господ (с любов идваща от добрината). И когато изчезнаха зад покривалото ( от прахта от побягването на конете),
38/Сад-33: (Каза) „Върнете ги при мен!” И започна да гали краката и шиите им.
38/Сад-34: И наистина Ние изпитахме Сюлейман (Соломон). И на неговия престол сложихме тяло. После той се насочи (отдели).
38/Сад-35: И рече той: “Господи мой, прости ми и ми дай (дари ме с) блага, с които да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”
38/Сад-36: И така му подчинихме вятъра, да духа леко според неговата повеля, където поиска.
38/Сад-37: Също и сатаните, като едни да строят, а други да дълбаят.
38/Сад-38: И други (също), вързани един за друг в окови.
38/Сад-39: Това е Нашият дар и вече о безмерно се благодетелствай или се въздържай!
38/Сад-40: И наистина той има висок пост и прекрасна обител при Нас.
38/Сад-41: И спомни си Нашия раб Еюб, който се бе позовал на своя Господ така: “И наистина Сатаната ми причини беда и мъчение.”
38/Сад-42: “Тропни с крак (по земята)! (Ето) това е студена вода за миене и за пиене.”
