38/Сад-17: И търпи онова, което изричат, и спомни си за нашия раб Дауд, притежателят на силата! И наистина той се бе отдаден (на Аллах).
38/Сад-18: И наистина Ние му дадохме власт над планините и те прославяха заедно с него и привечер, и призори.
38/Сад-19: И птиците също насъбрани, всички му се подчиниха (отдадоха).
38/Сад-20: И укрепихме неговите блага, и му дадохме мъдростта и точното отсъждане (умението да отделя истината от лъжата и да отсъжда справедливо, и му дадохме също ораторско умение).
38/Сад-21: И стигна ли до теб вестта за спорещите? Бяха се покатерили и прескочили стените, за да влязат в светилището (на Давид)?
38/Сад-22: Когато пристигнаха при Давут (Давид), той се уплаши от тях. Рекоха: „Не се страхувай! Ние сме само двама спорещи, ощетили един друг. Вече отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път (със справедливо решение)!”
38/Сад-23: “Наистина това е моят брат. Той има деветдесет и девет овце, а аз имам само една овца. Въпреки това той рече: “Повери ми я (дай ми и тази)!” И ме надви с казаното.”
38/Сад-24: (Дауд) (Давид): “Кълна се, че те е угнетил като е поискал да добави и твоята овца към своите. И истина е, че мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват (желат да достигнат, срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (прочистващи пороците от душата). Но те са малцина.” И си помисли Дауд (Давид), че Ние го изпитваме и след това помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки чело до земята, и се насочи към своя Господ (с думи и зрение и получи отговор).
38/Сад-25: И така му опростихме това. И наистина той има висок пост и прекрасна обител при Нас.
38/Сад-26: О, Дауд (Давид), Наистина Ние те провъзгласихме за наместник на земята. Затова отсъждай между хората с истината и не се отдавай на страстите (на душата) си, за да не те отклони от пътя на Аллах! И наистина за отклонилите се от пътя на Аллах има сурово мъчение, понеже са забравили Деня на равносметката.
