29/ал-Анкабут-46: И спорете с хората на Писанието, освен с угнетителите сред тях, единствено и само по най-хубавия начин , и им кажете : “ Ние повярвахме в низпосланото и на нас и на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. И ние сме отдадените Нему.”
29/ал-Анкабут-47: И така ти низпослахме Книгата. Онези, на които дадохме Писанието, вярват в нея. И една част от тях вярват в нея (в Корана) и знаейки не отричат Нашите знамения, освен неверниците.
29/ал-Анкабут-48: И ти не чете книги преди това. И ти, не Го пишеш с ръцете си. Ако беше така, празнословците непремено щяха да се усъмнят.
29/ал-Анкабут-49: Не, Той (Коранът), това са знамения, изяснени в сърцата на дарените със знание. И те не отричат Нашите знамения знаейки, освен угнетителите.
29/ал-Анкабут-50: И казаха : “Не можеше ли да му бъдат низпослани знамения (чудеса) от неговия Господ?” Кажи им:“ Непременно знаменията (чудесата) са при Аллах и аз съм само един явен предупредител.”
29/ал-Анкабут-51: Не им ли бе достатъчно как Ние ти низпослахме Книгата, която им се чете? Несъмнено в това има милост и споменаване за вярващи хора.
29/ал-Анкабут-52: Кажи им :“Достатъчен e Аллах за свидетел между мен и вас. Той знае всичко що е на небесата и на земята.” А които вярват в лъжата и не вярват в Аллах, тези са губещите.