28/ал-Касас-22: И когато се отправи по посока на Мадян, рече: “Надявам се моят Господ да ме напъти по правия път”.
28/ал-Касас-23: И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хора да поят (добитък). И завари освен тях две жени да възпират (добитъка си). Рече им: “Какво ви е?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. И нашият баща е твърде стар.”
28/ал-Касас-24: И така той напои (добитъка им) вместо тях. После се оттегли на сянка и рече: “Господи, нуждая се от всяко Твое благо, което ми спуснеш.”
28/ал-Касас-25: И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, (старецът) рече: “Не се плаши! Избавил си се вече от хората-угнетители.”
28/ал-Касас-26: Едната от двете дъщери рече: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия е сред другите наемници, и е силен и доверен.”
28/ал-Касас-27: (Старецът): “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то ще е дар от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.”
28/ал-Касас-28: Рече (Муса): “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, няма да е бреме за мен. И Аллах е свидетел на онова, което говорим.”