27/ан-Намл-23: Наистина аз намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има един велик трон.
27/ан-Намл-24: Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, вместо на Аллах, и така сатаната е разкрасил за тях делата им, и ги е заблудил, и затова те не са напътени.
27/ан-Намл-25: Как не се покланят на Аллах, Който изважда (наяве) скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и разкривате?
27/ан-Намл-26: Той е Аллах, Господът на великия Трон! Няма друг Бо, освен Него!”
27/ан-Намл-27: И рече (Сюлейман): “Ще видим дали говориш истината или си от лъжците.
27/ан-Намл-28: Занеси това мое послание (писмо) и им го хвърли, после се отдръпни от тях и виж какво ще направят (отговорят)!”
27/ан-Намл-29: И рече тя (Владетелката на Себе): “О, знатни, доставено ми бе почетно (ценно) послание (писмо).
27/ан-Намл-30: Наистина то е от Сюлейман и е (започва с): “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
27/ан-Намл-31: Не се възгордявайте срещу Мен и елате при Мен, за да Ми се отдадете!”
27/ан-Намл-32: (Владетелката на Себе) : “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие (без вашия съвет).”
27/ан-Намл-33: Рекоха те: “Ние имаме сила и огромна военна мощ. И повелята е твоя. Тогава ти реши какво ще заповядаш!”
27/ан-Намл-34: (Владетелката на Себе): “Наистина царете (владетелите), когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така постъпват.
27/ан-Намл-35: И наистина аз ще им изпратя пратеници с подарък и така ще видя те с какво ще се завърнат.”
