27/ан-Намл-14: И въпреки, че се убедиха в това, отрекоха го, угнетявайки душите си и възгордявайки се. Тогава виж какъв е краят на сеещите развала!
27/ан-Намл-15: И наистина Ние дадохме на Дауд (Давид) и Сюлейман (Соломон) знание и те рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”
27/ан-Намл-16: И Сюлейман бе наследик на Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на езика на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това наистина е една явна благодат.”
27/ан-Намл-17: И бяха събрани за Сюлейман войски от джинове, хора и птици под строй.
27/ан-Намл-18: И когато стигнаха Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сюлейман и воините му, без да усетят!”
27/ан-Намл-19: Тогава той се засмя на нейните словата и рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който дари на мен и на родителите ми, и да бъда успешен във вършенето на праведни дела (прочистващи пороците на душата), и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”
27/ан-Намл-20: И направи преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка или той се изгуби?
27/ан-Намл-21: Тогава за него ще има сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”
27/ан-Намл-22: А папунякът не след дълго се появи и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба една сигурна вест.
