27/ан-Намл-1: Та. Син. Тези са Знаменията на ясната Книга, Корана.
27/ан-Намл-3: Те са онези, които отслужват молитвата и дават милостинята закат , и за отвъдния живот са от убедените.
27/ан-Намл-4: А за онези, които не вярват в Сетния ден (в деня на срещата на духа с Лика на Аллах) разкрасихме делата им и те така само се лутат (объркани).
27/ан-Намл-5: Тези са, за които е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите.
27/ан-Намл-6: Наистина Коранът ти се дава (достига до тебе) от Премъдрия и Всезнаещия.
27/ан-Намл-7: Муса (Моисей) рече на близките (семейството) си : “Наистина забелязах един огън. Ще ви донеса от там вест или главня, за да се сгреете!”
27/ан-Намл-8: И когато стигна там, бе призован: “Благословени са тези при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете!
27/ан-Намл-9: О, Муса, несъмнено Аз съм Всемогъщия, Премъдрия Аллах.
27/ан-Намл-10: Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да погледне назад. “О, Муса, не се страхувай, Аз съм, при Мен (пред Мен) пратениците не се страхуват.”
27/ан-Намл-11: Освен угнетителите, но който след това замени злото с добро (се покае пред духовен водител и така превърне греховете си в добрини), тогава Аз съм Опрощаващ, Милосърден.
27/ан-Намл-12: И пъхни ръката в скута си, и я извади от там сияйнобяла. Това е едно от деветте знамения (чудеса) за Фараона и неговите хора. Те наистина станаха нечестиви хора.”
27/ан-Намл-13: И когато Нашите знамения станаха очевидни за тях, рекоха: “Това е една явна магия.”
