21/ал-Анбиа-58: И после ги стори на парчета и остави най-големия от тях, надявайки се, да се обърнат те към него.
21/ал-Анбиа-59: Рекоха те: “Кой стори това на нашите божества? Наистина той е угнетител.”
21/ал-Анбиа-60: И отвърнаха те: “Чухме един младеж на име Ибрахим (Аврам) да приказва за тях (за идолите).”
21/ал-Анбиа-62: Рекоха: “О Ибрахим (Аврам), ти ли стори това на нашите божества?”
21/ал-Анбиа-63: Рече (Ибрахим) (Аврам): “Не, направи го най-голямото от тях. Хайде питайте ги, ако могат да говорят!”
21/ал-Анбиа-64: Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”
21/ал-Анбиа-65: После наведоха глави и рекоха (на): Ибрахим (Аврам): “Наистина ти знаеше, че те не говорят.”
21/ал-Анбиа-66: Рече им (Ибрахим) (Аврам): “Нима все още служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди, а не служите на Аллах?
21/ал-Анбиа-67: Горко на вас и на онова, на което служите, вместо на Аллах! Нима все още не проумявате?”
21/ал-Анбиа-68: Рекоха: “Ако можете изгорете го (Ибрахим) (Аврам) и помогнете на своите божества!”
21/ал-Анбиа-69: Рекохме Ние на огъня: „Бъди студен и безопасен за Ибрахим (Аврам)!”
21/ал-Анбиа-70: И поискаха да му сторят капан, а Ние сторихме да бъдат още повече от губещите.
21/ал-Анбиа-71: И така спасихме него и Лут (Лот) (и ги насочихме) към земята, която сторихме благодатна по света.
21/ал-Анбиа-72: И го дарихме с Исхак (Исак) и, освен него с Якуб (Яков), и всичките сторихме да са от праведниците.
