20/Та ха-126: Ще рече (Аллах): “Ето така, дойдоха при теб Нашите знамения, а ти ги забрави. По същия начин (както ти направи), в него Ден (и) ти ще бъдеш забравен.”
20/Та ха-127: Така наказваме всеки, който престъпва и отхвърля знаменията на своя Господ. А мъчението на отвъдния живот е по-суровото и е вечно.
20/Та ха-128: Нима още не се напътиха към Мен? И не им ли се изясни колко от поколенията преди тях, из чиито жилища сега те ходят, погубихме? В това наистина има знамения (поука) за разумните (почитащите забраните на Аллах) хора.
20/Та ха-129: И ако нямаше слово (изречено) по-рано от твоя Господ и определен срок, (мъчението) неизбежно щеше да ги настигне.
20/Та ха-130: Тогава бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Господ преди изгрева и преди залеза на слънцето, и прославяй Го в часове през нощта и през деня, с надеждата по този начин да станеш от тези, от които Той е доволен!
20/Та ха-131: И не спирай поглед (не се възхищавай) на прелестите на земния живот, които дадохме на някои, за да ги изпитаме с това! А препитанието на твоя Господ е по-доброто и вечното.
20/Та ха-132: И повели на твоето семейство (и на близките си) да отслужват молитвата, и самият ти бъди търпелив в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. И хубавият край е за притежателите на таква (богобоязливите) (боящтите се да не изгубят милостта на Аллах).
20/Та ха-133: И рекоха: “Не става ли да ни донесе знамение от своя Господ?” Нима при тях не дойдоха ясни знаци в предишните Писания?
20/Та ха-134: А ако преди това Ние ги бяхме погубили с мъчение, неизбежно щяха да кажат: “Господи, не можеше ли да ни изпратиш пратеник? Тогава ние преди да бъдем унизени и опозорени щяхме да последваме Твоите знамения.”
20/Та ха-135: Кажи им: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кой е на правия път (водещ към Аллах) и кой е напътен към Мен!”