17/ал-Исра-18: Който възжелае преходното (в този свят), ускоряваме тук каквото пожелаем, за когото пожелаем. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден (от благодатта).
17/ал-Исра-19: А който възжелае отвъдния живот и се старае за него както подобава, вярвайки, на тези старанието им ще се отплати.
17/ал-Исра-20: Това го даваме на всички (за желаещите земното и отвъдното). Това са от даровете на твоя Господ. Даровете от твоя Господ не са възбранени.
17/ал-Исра-21: Виж как предпочетохме едни от тях над други, а отвъдният живот е по-висок на степени и е за предпочитание.
17/ал-Исра-22: И не взимай друг за Бог заедно с Аллах, та да не се окажеш порицан и унизен!
17/ал-Исра-23: И повели твоят Господ да не служите другиму, освен на Него, и към родителите си да се отнасяте с добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави (хубави) слова!
17/ал-Исра-24: И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”
17/ал-Исра-25: Вашият Господ най-добре знае какво е в душите (намеренията) ви. Ако сте праведни, Той е опрощаващ за напътените към Него с покаяние.
17/ал-Исра-26: И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника, но не пилей с прахосничество!
17/ал-Исра-27: Прахосниците (които харчат напразно) са братя на сатаната. Сатаната е голям неблагодарник към своя Господ.