14/Ибрахим-19: Не виждаш ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще (доведе) създаде нови творения (нова цивилизация).
14/Ибрахим-21: Всички излязоха пред Аллах. Тогава слабите (безсилните) рекоха на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме, сега вие ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Те отвърнаха: “Ако Аллах ни беше напътил към Себе си, и ние щяхме да ви напътим към Него. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. За нас няма спасение.”
14/Ибрахим-22: И рече сатаната, щом делото беше отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте собствените си души! Аз не съм ваш помощник и вие не сте мои помощници. Аз и преди отхвърлих да съм ваш сътрудник.” За угнетителите има болезнено мъчение.
14/Ибрахим-23: А онези, които вярват (и желаят да достигнат Аллах в земния живот) и вършат праведни дела (изчистват душевните си пороци), ще бъдат въведени в Градините, сред които текат реки. Там ще пребивават вечно с позволението на своя Господ. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”
14/Ибрахим-24: Не видя ли какъв пример даде Аллах? Доброто слово е като красиво дърво. То е непоклатимо (коренът му е дълбоко в земята), а клоните му са в небето.
