14/Ибрахим-6: И рече Муса на своя народ: “Спомнете си благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората (близките) на Фараона! Те ви причиняваха най-лошото мъчение, убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има голямо изпитание за вас от вашия Господ.”
14/Ибрахим-7: И вашият Господ ви бе провъзгласил: “Ако сте признателни, с още (благодат) ще ви надбавим. А ако сте неблагодарни, наистина мъчението Ми е сурово.”
14/Ибрахим-8: И Муса рече: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е пребогат (не се нужнае от благодарността ви), Всеславен е Той.
14/Ибрахим-9: Нима не получихте вестта за онези преди вас - народа на Нух и Адитите, и Самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях дойдоха техните пратеници с ясни (доказателства) слова, а те си захапаха пръстите (разгневиха се)и казваха: “Ние наистина не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме в това, към което ни зовете, в подозрение сме.”
14/Ибрахим-10: Пратениците им казаха: “Нима имате съмнение спрямо Аллах - Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да опрости греховете ви и ви дава отсрочка (срок) до определено време.” Те отвърнаха: “Вие сте само човеци като нас. Искате да ни възспрете (върнете) от онова, на което са служели предците ни. Тогава донесете ни явен довод!”
