12/Юсуф-96: И когато благовестителят дойде (с ризата на Юсуф), постави я върху лицето му и той (Якуб) отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казах, че знам от Аллах (Той ми разкрива), каквото вие не знаете?”
12/Юсуф-97: Рекоха братята на (Юсуф): “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростени греховете! Ние наистина съзнателно съгрешихме.”
12/Юсуф-98: Рече: “Ще моля моя Господ да ви опрости. Той е Опрощаващ, Милосърден.”
12/Юсуф-99: И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност (сигурност)!”
12/Юсуф-100: И качи родителите си на трона. Наведоха се пред него с поклон. И рече Юсуф: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми от по-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро (скрои най-хубавото за мен), когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е милостив, към когото пожелае. Той е Всезнаещ, Премъдър.
12/Юсуф-101: Господи мой, Ти ми даде власт и ме научи да тълкувам (думите, сънищата). Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот и в отвъдния! Прибери ме изцяло отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”
12/Юсуф-102: Това е от вестите на невидомото, които ти разкриваме. Не беше ти при тях, когато те вземаха решение за това дело, крояха планове.
12/Юсуф-103: И повечето хора не ще повярват, дори ти много да искаш (да повярват).
