12/Юсуф-87: О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само неверниците (които Го отричат) губят надежда за милостта на Аллах.”
12/Юсуф-88: И когато влязоха при него, рекоха: “О,благородни, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”
12/Юсуф-89: Рече (Юсуф): “Спомнихте ли си (разбрахте ли) какво направихте с Юсуф и брат му в невидението си?”
12/Юсуф-90: Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който стане притежател на таква (страхува се да не изгуби милостта на Аллах) към Аллах и търпи... Аллах никога не оставя без награда благодетелните (отдадените).”
12/Юсуф-91: Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете (избра) те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме (съзнателно извършихме грях).”
12/Юсуф-92: Рече: “Няма укор (обвинение) днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдният от милосърдните.
12/Юсуф-93: Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми и той пак ще започне да вижда! И доведете при мен цялото си семейство!”
12/Юсуф-94: И когато керванът потегли от (Египет), техният баща рече: “Наистина усещам уханието на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”
12/Юсуф-95: Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда (причинена от мъката).”
