12/Юсуф-64: Рече (Якуб): “Нима мога да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е най-добрият пазител и Той е най-милосърдният от милосърдните.”
12/Юсуф-65: И когато разтвориха техния товар, откриха, че което бяха платили им е върнато. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашо, върнато ни е. И ще набавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим още (жито), колкото за една камила. Това е малко количество.”
12/Юсуф-66: (Якуб) рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет (честна дума) пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” А когато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.”
12/Юсуф-67: И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”
12/Юсуф-68: И когато влязоха от там, откъдето баща им беше повелил, нищо не ги избави (не бе от полза) от Аллах. Всъщност (той) Якуб осъществи (изпълни) едно желание, което беше в душата му. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят.
12/Юсуф-69: И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!”
