12/Юсуф-53: И не мога аз да оневинявам (не мога да изчистя) душата си. Наистина душата повелява злото и забраненото, освен онази (душа),която моят Господ осветява, помилва. Моят Господ е Опрощаващ (обръща греховете в добрина), Милосърден (праща светлината).”
12/Юсуф-54: И рече царят: “Доведете ми го, избрах да остане при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас доверен и осигурен с пост.”
12/Юсуф-55: Рече (Юсуф): “Отреди ми да отговарям за съкровищниците на тази земя! Несъмнено е, че знам и пазя добре.”
12/Юсуф-56: Така укрепихме Юсуф на Земята (дадохме му пост). И се настани (по земята), там, където пожела. Ние отреждаме Нашата милост, на когото пожелаем и не оставяме без възнаграждение (награда) благодетелните.
12/Юсуф-57: А наградата на сетният ден (отдаването на духа в земния живот на Аллах) е най-доброто за онези, които вярват (и желаят в земния си живот да Го достигнат). Те са богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах).
12/Юсуф-58: И дойдоха братята на Юсуф и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха.
12/Юсуф-59: И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният?
12/Юсуф-60: Ако не ми го доведете, то тогава недейте идва (не се доближавайте) повече при мен, и не ще има мярка за вас.”
12/Юсуф-61: Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.”
12/Юсуф-62: И рече той на хората си (младите си приятели): “(Върнете) сложете им в техните вързопи платеното от тях, за да разберат, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат обратно!”
12/Юсуф-63: И когато се върнаха при семействата си, рекоха (на бащата): “О, татко наш, забраниха ни мярката на (зърното), затова прати с нас брат ни, за да ни се даде (зърно) с мярка! Ние непременно ще го пазим.”
