12/Юсуф-15: И когато го отведоха и се сговориха да го хвърлят в дъното на кладенеца, Ние (на Юсуф) му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.”
12/Юсуф-17: Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, (и по това време) вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.”
12/Юсуф-18: И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече (бащата): “Да, вашите души са ви подтикнали да извършите нещо. Но най-добре (най доброто, което мога да направя) е да търпя. (Само) от Аллах може де се търси помощ за това, което описвате.”
12/Юсуф-19: Минаваха една група пътуващи (керван), и пратиха (до кладенеца) своя водоносец, и той спусна ведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е едно дете (момче).” И го скриха като стока за търговия. Аллах знае техните дела (това което правят) най-добре.
12/Юсуф-20: И го продадоха (Юсуф) на ниска цена, за няколко сребърници. И се отнесоха спрямо него с пренебрежение (отблъскваха го).
12/Юсуф-21: И онзи египтянин, който го купи рече на жена си: “Отнасяй се добре с него! Може да ни е от полза или (може) и да го осиновим.” Така укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува (думите, сънищата). Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят.
12/Юсуф-22: И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.
