11/Худ-98: И ще предвожда той (фараона) народа си в Деня на възкресението и ще ги поведе в Огъня. И колко лошо е мястото, където ще бъдат поведени!
11/Худ-99: И бяха следвани от проклятие в Деня на възкресението. Колко лошо е възнаграждението, което ще получат!
11/Худ-100: Това, което ти разказваме са историите на народите. Сред тях има такива, които все още стоят (все още могат да се видят останките, следите им) и такива, които са напълно поразените (няма никаква следа от тях).
11/Худ-101: И не, Ние не ги угнетихме, а те себе си угнетиха. И когато дойде повелята на твоя Господ, боговете им, които те зовяха, освен Аллах, не можаха да им помогнат (да ги избавят). Те само още повече допринесоха за тяхното поражение.
11/Худ-102: Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи народите, които угнетяват. Той неизбежно сграбчва болезнено, силно.
11/Худ-103: Наистина в това има знамение (доказателство) за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, в който хората ще бъдат насъбрани. Това е Ден, на който ще бъдете свидетели.
11/Худ-104: И Ние не ще го забавим (този ден) повече от определения срок.
11/Худ-105: Когато Денят настъпи, никой не ще проговори без Неговото позволение. Сред тях ще има и злочести (нещастни) и ликуващи (щастливи).
11/Худ-106: Онези, които са злочести ще бъдат в Огъня. В него те (с рев) много трудно ще вдишват и издишват.
11/Худ-107: Там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята (на Ада), освен ако не пожелае твоят Господ (да погуби всичко сътворено от Него, включително Ада и Рая). Твоят Господ прави, каквото пожелае.
11/Худ-108: А ликуващите ще бъдат в Рая, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята (на Рая), освен ако не пожелае друго твоят Господ (да погуби Рая и Ада).
