11/Худ-89: О, народе мой, да не стане така, че да ви сполети бедствие за дето ми се противите. Такова бедствие, каквото порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас.
11/Худ-90: И молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред (пратеника, водителя)! Моят Господ е милосърден (праща светлината) и обичащ (любящ).”
11/Худ-91: Рекоха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. И наистина ние те виждаме много слаб сред нас. И ако не бяха твоите привърженици (групата, която те подкрепя) около теб, щяхме да те пребием с камъни. И ти нямаш надмощие над нас.”
11/Худ-92: Рече: “О, народе мой, нима според вас моите привърженици (приятели) са по-достойни от Аллах? Вие Го забравихте и пренебрегнахте (не обърнахте внимание). Наистина моят Господ знае делата ви.
11/Худ-93: О, народе мой, правете, каквото искате (можете)! Аз също правя. Скоро ще узнаете при кого ще дойде унизително мъчение и кой е лъжец. И се оглеждайте (чакайте)! И аз чакам с вас.”
11/Худ-94: И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И един вик обхвана онези, които угнетяваха и така останаха безжизнени на колене по местата си.
11/Худ-95: Сякаш не бяха пребивавали там. И не бяха ли мадянидите лишени, както бяха самудяните лишени (от благодатта на Аллах)?
11/Худ-96: И несъмнено, изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод.
11/Худ-97: При Фараона и знатните му хора (Изпратихме Муса - стих:96). Но те последваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна и пречистваща (усъвършенстваща).
