11/Худ-72: Тя рече: “Чудно! Аз ли ще родя на тази стара възраст? И съпругът ми също е старец? Наистина това е някакво чудо.”
11/Худ-73: (Ангелите) рекоха : “Нима те учудва повелята на Аллах? О, стопани на този дом, милостта на Аллах и Неговата благословия са над вас. Наистина Той е Всеславен, Предостоен.”
11/Худ-74: И когато уплахата напусна Ибрахим и благата вест дойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут.
11/Худ-75: Наистина Ибрахим бе покорен (смирен) и състрадателен (снизходителен). Той се бе обърнал към Аллах.
11/Худ-76: “О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Господ. Неизбежно едно необратимо мъчение ще ги връхлети.”
11/Худ-77: И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи и разтревожи от тях и рече: “Това е един тежък (труден) ден.”
11/Худ-78: И се притече народът му при него. И преди това бяха вършили лоши работи. Рече: “О, народе мой, ето ви моите дъщери. Те са по-чисти за вас. И бойте се вече от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен (пречистен) мъж?”
11/Худ-79: Рекоха: “Както (вече) знаеш, желанията ни не са свързани с твоите дъщери. Ти със сигурност знаеш какво ние искаме.”
11/Худ-80: (Лут) рече: “Ех, да имах могъщество над вас или да разчитах на силни привърженици (да се осланях на сигурно място)!...”
11/Худ-81: Рекоха (пратениците): “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Те не ще могат да те докоснат. Тръгни през нощта със семейство си, освен жена ти. Никой (нито един от вас) да не се обърне назад (да не погледне назад), защото онова, което ще сполети тях, ще сполети и него. Имат срок до сутринта. Утрото не е ли близо?”
