11/Худ-63: Салих рече: “О, народе мой! Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост пак ли такова ви е виждането? И кой може да ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? В такъв случай вие само ще ме отдалечите от благото още повече.
11/Худ-64: О, народе мой, тази (женска) камила, създание на Аллах, е знамение (чудо) за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!”
11/Худ-65: Въпреки това я заклаха и той (Салих) каза: “Наслаждавайте се в своя дом (още) три дена! Това не е лъжливо обещание.”
11/Худ-66: И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Салих и онези, които вярваха с него. Избавихме ги и от позора на сетния ден. Твоят Господ е Всесилен, Всемогъщ.
11/Худ-67: И (много силен, страшен) вик обхвана (погуби) онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в страната си.
11/Худ-68: Сякаш не бяха пребивавали (живяли )там. Не отрекоха ли самудяните своя Господ? Самудяните останаха далече от (Аллах). Не е ли така?
11/Худ-69: И дойдоха Нашите пратеници с блага вест при Ибрахим. Казаха: “Мир!” Той (Ибрахим) отвърна: “Мир!” (поздравиха се). И не се забави да поднесе едно печено теле.
11/Худ-70: И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. (Те) рекоха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.”
11/Худ-71: А жена му, която стоеше права се усмихна. И тогава я благовестихме за Исак а подир Исак и за Якуб.
