11/Худ-54: Само бихме казали, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече им: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм (далеч) невинен за онова, което съдружавате.”
11/Худ-55: Хайде, скройте номера срещу мен всички, заедно с тях (идолите), освен Него (Аллах)! И не ми давайте отсрочка!
11/Худ-56: И наистина аз се уповавам на Аллах, моят и вашият Господ. Няма живо същество (създание) на земята, което Той (Всевишния Аллах) да не държи под Своята власт. Моят Господ е на Правия път (контролът на пътя е у Него).
11/Худ-57: И ако, въпреки всичко, обърнете гръб, аз вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с друг народ. И с нищо не ще можете му навредите. И неизбежно моят Господ пази (опазва) всяко нещо.”
11/Худ-58: И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ заедно с онези, които бяха повярвали. И ги избавихме от сурово (много тежко) мъчение.
11/Худ-59: И така адитите съзнателно отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха (въстанаха) срещу Неговите пратеници, и следваха повелята на всички упорити деспоти.
11/Худ-60: И ги последва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. А адитите отрекоха своя Господ. Не е ли така? Адитите, народът на Худ, останаха далеч (от милостта на Аллах)!
11/Худ-61: И на самудяните брат им Салих рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Няма за вас друг Бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него (обърнете се към Аллах)! Моят Господ е наблизо и откликва (на молитвите).”
11/Худ-62: Рекоха: “О, Салих, преди това ти беше този, на който възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.”
