11/Худ-46: Рече (Аллах): “О, Нух, той не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не искай от Мен нещо, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.”
11/Худ-47: Рече (Нух): “Господи, моля Те, опази ме да не искам от Теб нещо, за което нямам знание! И ако не бе Твоето опрощение и помилване, аз ще съм от губещите.”
11/Худ-48: И речено бе: “О, Нух, слез с мир от Нас и с благослов над теб и над онези (общности), които са с теб! А и на други общности ще дадем да се понаслаждават. После ще ги сполети болезнено мъчение от Нас.
11/Худ-49: Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. До тогава не ги знаехте нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Несъмнено (щастливият) край принадлежи на богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта и покровителството на Аллах).”
11/Худ-50: И на адитите брат им Худ рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него. Вие сте само клеветници.”
11/Худ-51: О, народе мой, не искам от вас (дар) отплата (за това). Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима още не проумявате?
11/Худ-52: О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте (пред водителя се покайте и споменавайте името на Аллах), и ще ви изпрати Той обилен дъжд (благодат) от небето, и ще надбави сила към вашата сила! И не обръщайте гръб (не бъдете от престъпващите)!”
11/Худ-53: Рекоха: “О, Худ, ти не ни донесе ясен знак (чудо) и не ще изоставим нашите божества заради твоите слова. И не вярваме на теб.
