11/Худ-38: И когато той правеше Ковчега, знатните от неговия народ му се подиграваха всеки път, когато минаваха край него. Рече им (Нух): “Щом се подигравате с нас и ние ще ви се подиграваме, както вие правите.
11/Худ-39: И скоро ще узнаете при кого ще дойде опозоряващо мъчение и ще го сполети безкрайно страдание.
11/Худ-40: И когато дойде Нашата повеля, кипна пещта. Казахме: “Качи в него по една двойка (мъжко и женско) от всичко, семейство си и вярващите, освен онези, които бяха споменати (че ще бъдат удавени- стих: 37).” Ала малцина повярваха заедно с него.
11/Худ-41: И рече: “Качете се на него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден (пращащ светлината).”
11/Худ-42: И плава (ковчегът) с тях по вълни като планини. И Нух призова своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!”
11/Худ-43: Рече (синът на Нух): “Ще се кача на планина, която ще ме защити от водата.” Рече (Нух): “Днес няма защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той (Аллах) помилва.” И ги разделиха вълните и така той бе от удавените.
11/Худ-44: И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” “О, небе, задръж (водата си)!” И спадна водата и се изпълни повелята. И (ковчегът) заседна върху (планината) Джуди. И бе казано: „Народът –угнетител да е настрани!”
11/Худ-45: И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина и Ти си най-мъдрият Съдник.”
