10/Юнус-98: И след това де да беше повярвала една страна, и тяхната вяра (на населението на тази страна) да им бе донесла полза, не ставаше ли? Едва след като повярваха снехме от народа на Юнус позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до определено време.
10/Юнус-99: И ако твоят Господ пожелаеше, всички на земята до един щяха да повярват. Нима ти ще принудиш хората да повярват?
10/Юнус-100: Без позволението на Аллах никоя душа не ще повярва. Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават.
10/Юнус-101: Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията (доказателствата) и предупрежденията не ще помогнат на хората които не Го желаят с вяра.
10/Юнус-102: Нима очакват дни, различни от тези на отминалите преди тях? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”
10/Юнус-103: После спасяваме Нашите пратеници и онези, които с вяра желаят Аллах. Така Наш дълг е да ги спасяваме.
10/Юнус-104: Кажи: “О, хора, ако се съмнявате в моята вяра, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви отнема живота. И ми бе повелено да съм от правоверните.”
10/Юнус-105: И обърни лице към вярата като ханиф (правоверен), и никога не бъди от съдружаващите!
10/Юнус-106: И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите.
