10/Юнус-71: И им прочети вестта за Нух (Ньой)! Той каза така на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежи моят престой (при вас) и моето споменаване (напомняне) за знаменията на Аллах, то на Аллах се уповавам (доверявам). Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете (направете) вашето дело, после да не ви натежат (делата ви). След това отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка!
10/Юнус-72: Ако случайно се обърнете, аз не търся отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм от отдадените.
10/Юнус-73: Ала те го отрекоха. После Ние спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и ги сторихме наследници, а онези, които взеха за лъжа Нашите знамения ги издавихме (във водата). Вече виж какъв е краят на предупредените!
10/Юнус-74: После подир него изпратихме при техните народи пратеници, които дойдоха при тях с ясни знаци (доводи). Тъй като преди това го бяха отрекли (бяха се напътили към Него, а после се отвърнаха), заради това (паднаха) и станаха неверници. Така запечатваме сърцата на престъпващите.
10/Юнус-75: После изпратихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, но се възгордяха и стана престъпващ народ.
10/Юнус-76: И когато дойде при тях истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.”
10/Юнус-77: Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима това е магия? Не ще сполучат магьосниците.”
10/Юнус-78: Казаха: “Нима дойдохте при нас, за да ни отлъчите от онова, с което заварихме предците си, и да имате величие (власт, надменност) по земята? Ние не ще повярваме на вас двамата.”
