9/ат-Тауба-112: И благовествай вярващите (които желаят Аллах) и онези, които се разкайват и са раби (на Аллах), възхваляват Го, пътешестват (преселват се в името на Аллах, за да се борят и възвеличават Неговото име, да служат по пътя на Аллах, напускат родните си места, за да се учат; онези, които са напътили духовните си тела към Аллах и онези, които обикалят по земята, за да поучават другите), постят (говеят), покланят се и свеждат чело до земята, повеляват доброто (одобряваното) и възбраняват лошото (порицаваното), и спазват границите (законите) на Аллах!
9/ат-Тауба-113: Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за съдружаващите, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Ада.
9/ат-Тауба-114: Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че той (баща му) е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ.
9/ат-Тауба-115: Аллах никога не заблуждава хора след като ги е напътил към Себе си, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае.
9/ат-Тауба-116: На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Той дава и отнема живота. Нямате друг покровител и избавител освен Аллах.
9/ат-Тауба-117: И Аллах допринесе за покаянието на Пророка и преселниците и помощниците, които го последваха, чиито сърца едва не се бяха отклонили в трудния час, и на една група от тях. После Той прие покаянието им, защото наистина към тях Той (Аллах) е Състрадателен, Милосърден.
