9/ат-Тауба-37: Отсрочването (на свещените месеци) само увеличава неверието. Неверниците се заблуждават в това. Разрешават го в една година и го възбраняват в друга, за да натъкмят броя на месеците, които Аллах е определил за свещени. Позволяват онова, което Аллах е възбранил. Разкрасено им бе злото на деянията им. Аллах не напътва към Себе си невeрниците.
9/ат-Тауба-38: О, вярващи (които вярвате в отдаването преди смъртта на Аллах), какво ви стана? Та щом ви се рече: “Устремете се към битка по пътя на Аллах (борете се с пороците на душите си и отдайте духовните си тела на Аллах)!” Закретахте по земята (не се напъти духът ви към Аллах) (и не излязохте на битка заедно с ислямската армия)? (Нима се отказахте от отдаването на духа на Аллах) и предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде малка.
9/ат-Тауба-39: (Ако не се присъедините доброволно), освен ако не се устремите към битката (за да стигне духът ви до пътя, който води към Аллах, за да го слеете с Него), ще ви накаже Той с болезнено мъчение и ще ви замени с друг народ, и не ще Му навредите с нищо. Аллах за всяко нещо има сила.
9/ат-Тауба-40: Когато вие не помогнахте, Аллах му помогна (на Пратеника). Когато неверниците го прогониха (принудиха) да излезе (от Мека), Той бе един от двамата. Когато бяха в пещерата, рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а словото на Аллах е най-възвишеното. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.