2/ал-Бакара-127: И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, (се помолиха): “Господи, приеми (това) от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.
2/ал-Бакара-128: Господи, направи ни двамата да сме отдадени на Теб и от нашето потомство (направи) общност, която да е отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния (пращащ светлината).
2/ал-Бакара-129: Господи, проводи им пратеник измежду тях да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието (на Корана) и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти наистина си Всемогъщия, Премъдрия.”
2/ал-Бакара-130: А кой друг, освен онзи, който е безразсъден за душата си, се отвръща от религията (вярата; универсалният път на усъвършенстване) на Ибрахим (Авраам)? Ние го избрахме в земния живот, и в отвъдния той е от праведниците.
2/ал-Бакара-131: Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” той рече: “Отдадох се на Господа на световете.”
2/ал-Бакара-132: И завеща това (отдаването на Аллах) Ибрахим (Авраам) на синовете си, а също и Якуб: “О, синове мои, Аллах избра за вас тази религия (вяра). (И повели): „ Вие вече не умирайте, преди да сте се отдали”.
2/ал-Бакара-133: Нима бяхте свидетели, когато смъртта се доближи до Якуб. И той (Якуб) рече на своите синове: “На какво (кого) ще служите след мен?” И рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на единствения Бог на твоите предци Ибрахим, Исмаил и Исак, и ние на Него сме отдадените.”
2/ал-Бакара-134: Те са една общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, а ваше онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани (няма да сте отговорни) за техните дела.
